Много е хубаво да имате възможност да изградите връзка с дулата по време на бременността. Затова е необходимо да се виждате редовно с нея. Посещението на тренировките във fitbabyhotmama.com/ ми даде такава възможност – общо взето е 2 в 1, тренирате и се опознавате.

Аз родих на 04.03.2013 в болница Свети Лазар с дула Ваня Висарионова и д-р Марта Дончева. Да, мина известно време преди да изпратя този разказ, но сега е още по-осъзнат по отношение на изводите и препоръките.

Моят рационален избор беше да родя в болница Токуда, но синът ми имаше свой план, който аз подкрепих. Но нямаше да се справя без Ваня Висарионова.

Синът ми реши да се роди 11 дена след термина – ето и хронологията.

С Ваня се запознахме в Янтра, където водеше йога през лятото на 2012. Харесвах нейните тренировки, защото бяха по-динамични. През есента започнах да посещавам гимнастика за бременни във fitbabyhotmama.com/.

След едно нормално, макар и дирижирано раждане, се надявах второто да е по-леко. Изборът на болница сведох до Токуда или Св. Лазар. Избрах Токуда, защото ми препоръчаха лекаря и поради други мои логични причини. Отказах се от Токуда, защото на третия ден от преносването, настойчиво ми предлагаха индуцирано раждане, въпреки че тоновете и водите и всичко ни беше наред.

В този труден период, в една ранна сутрин позвъних на Ваня. Тя беше хладнокръвна– успокои ме и ми даде сили да отстоявам решението си в Токуда. Но на същия ден след посещението ми в болницата, което правех ежедневно, отношението на екипа (докторки и акушерки) ме разочарова крайно.

С Ваня и таткото отидохме на консултация при д-р Дончева. След разговора с нея и прегледа се успокоих, имах сили да изчакам.

Относно преносването - според анализа ми, датата на термина беше изчислена правилно, бебето се развиваше спрямо графика, а на втората седмица след като се роди кожата на дланите и стъпалата му се смени. Бебето беше преносено, но това не е проблем за нас – две семици след термина следва да се считат за напълно нормална част от бременността, макар напрежението вече да е високо. И още един коментар за гинекологичните прегледи – и с двамата ми синове, редовните такива не им помогнаха да се родят по-скоро. Бебето си знае най-добре.

На 11-ия ден след термина, на 04.03.2013 в около 4 часа сутринта проведохме разговор с бебето и усетих, че това е денят. Имах ритмични, но кратки контракции. Чухме се с д-р Дончева, но по-късно контракциите затихнаха (както и много други дни). Около 14 часа посетихме кабинета на д-р Дончева, имах 5 см разкритие, но само една контракция. Приех четвъртинка таблетка орално и се разбрахме да отидем в Св. Лазар, за да съм под наблюдение. Не усетих никакъв ефект от хапчето. Пристигнахме в болницата около 16.30, като акушерката също беше озадачена какво ще ме правят, но дулата беше до мен и се чувствах подкрепена. Д-р Дончева дойде, обясни че е свободна, ще бъде в болницата и ще изчакаме колкото трябва, дори следващия ден. Бях в сигурна обстановка – в болницата, с дулата и докторката, а малко по-късно за нощна смяна застъпи акушерката Емилия Казлъкова. Всичко беше подредено.

След клизмата, която на мен смятам ми подейства добре и се радвам че ми я направиха, с Ваня ходихме по стълбите, а после се заселихме в залата за активно раждане. Макар да имах вече 5 см разкритие и второ раждане, предстояха още приблизително 5 часа. С Ваня си говорихме докато беше по-леко, тя засичаше и контракциите, а накрая вече стояхме само под душа в банята. Ваня държеше слушалката и методично обливаше корема ми. Според акушерката това криеше рискове, но Ваня отстоя моето облекчение. През цялото раждане бях изправена, не можех да лежа, болката ставаше нетърпима. Когато д-р Дончева реши да провери достигнатото разкритие, едва успях да лежа на една страна, но имах 10 см. В този момент приех спукването на мехура (чисти води, отново облекчение) и подкрепена под двете подмишници от дулата и акушерката, се затътрих по стълбите към залата за раждане. Емилия Казлъкова ми направи масаж в изправен стоеж неколкократно, много  добре ми действаше. После ме убедиха да се кача на магарето. На магарето ми беше удобно и следвах темпото на контракциите. Д-р Дончева и д-р Николов в един момент започнаха да помагат на бебето да излезе с натиск по корема, което беше болезнено, но смятам необходимо. Акушерката също помогна на бебето да излезе, което ми е трудно да опиша. Матей се роди 4160г, с пъпната връв около врата, леко поизмъчен, защото раменния пояс излезе по-бавно (в следващите дни очите му секретираха). Прерязаха пъпната връв веднага, гледах как екипът го обгрижва, после ми го донесоха и беше прекрасен. Не остана при мен през нощта, беше в кувиоза. Съжалявах, но през нощта имах силни болки, така че нямаше да мога да се грижа за него. На следващата сутрин засука и остана при мен. Беше неспокоен през повечето време и се гушкахме и кърмихме почти постоянно. Имам коментари относно условията в Св. Лазар, но няма да ги изтъквам, защото се стараят. Болницата е добър избор за раждане. Аз не бих раждала вкъщи.

Плацентата се роди естествено, видях я. Но имах силно кървене и ми поставиха пълна упойка, за да проверят. Аз нямах против – бебето беше родено. За щастие се оказаха разкъсвания без допълнителни последствия.

Таткото избра да не стои до мен в болницата, но ме подкрепяше за всички решения. Дулата му звънна веднага след като синът ни се роди и той дойде при нас. Когато се събуждах от упойката, чух неговия глас.

В заключение бих споделила, че гимнастиката за бременни е напълно необходима, подкрепата на дула е прекрасна възможност, упражненията след раждане също са задължителни. Това на мен ми се случи във fitbabyhotmama.com/.