Невeрoятен разказ за едно скоростно раждане от Боряна Пандова, дула

Среща с бременни. Спиращо дъха момиче и партньорът й открадват погледа ми. Красиви са, да, но най-много те са заедно. ЗА едно! Излъчват силно, хармонично, меко единство и топлина.

После срещата си върви, аз се улавям, че току им лепвам по някой етикет: елегантни, умни, тихи, доста симпатични... тя е непосилно нежна, дългокоса, магична ... ювелирна изработка... Въобще – Елена! За капак двамата знаят какво искат и са се постарали да го посигурят – телата им са силни и здрави.

Среща с бременни. Спиращо дъха момиче и партньорът й открадват погледа ми. Красиви са, да, но най-много те са заедно. ЗА едно! Излъчват силно, хармонично, меко единство и топлина.

После срещата си върви, аз се улавям, че току им лепвам по някой етикет: елегантни, умни, тихи, доста симпатични... тя е непосилно нежна, дългокоса, магична ... ювелирна изработка... Въобще – Елена! За капак двамата знаят какво искат и са се постарали да го посигурят – телата им са силни и здрави.

Кога точно си ги пожелах не зная, а и честно казано подобно желание звучи, като да си навираш нахално носа  небесните дела... обаче един ден:

„Искахме да те попитаме дали би се съгласила да бъдеш наша дула”? Чух въпросът малко след като го чух. Вълнуващо! Да, искам, разбира се! Как да не искаш да съпреживееш нещо, което, както личи, ще прилича повече на танц, отколкото на раждането, каквото го познаваме от модерната градска митология.

Срещнахме се веднъж. Беше по-скоро приятелско, отколкото професионално. Опознавахме се, споделяхме. Пак се уверихме, че всичко е наред. За мен ключ беше да следя дали тримата са все така уверени и спокойни. Така и беше.

Разбрахме се да се срещнем още веднъж, седмица преди термина. Елена излизаше от тежък грип и тъкмо събираше сили.

Ден преди срещата Вальо се обади. Отишли на контролен запис и между другото измерили на Елена високо кръвно. Новината беше шокираща, защото Елена принципно е с ниско кръвно, но най-вече, защото дойде съвсем неочаквано! Решили са да направят и преглед, който донесъл новината за 3 см. разкритие.

Екипът в болницата беше пренапрегнат и предлагаше включване на система и предизвикване на раждането.

Елена и Вальо все още се колебаеха дали да не си тръгнат към вкъщи и да следят там кръвното или да приемат система и останат за наблюдение в болницата. Бяха решили да не предизвикват раждането. Беше около 14 ч.

Чаках да ми кажат, че искат да тръгна.

Усещах, че всичко се стоварва главоломно върху Елена; че не готова такава информация и за скоростта, с която нахлува в нея. Не искаше да повярва, че ражда, че трябва да направи толкова много непланирани избори под напрежение. Разбира се, не можехме да очакваме, така разгръщащият се сценарий, болничната обстановка и раждането само по себе си  ще повлияят в добра посока на кръвното. Най-вярно ми се стори да приемем нещата каквито са и да пуснем процеса на естествения му ход.

Чухме се още няколко пъти. Обаждаше се Вальо. Все още не вярваха, че ще се ражда, но аз бях започнала да се приготвям. Елена имаше контракции. При последното ни чуване, около 15.20ч. чух как звучи по време на една и се изстрелях.

Успях да пристигна в най-големия студ и виелица, втрещяваща пътна обстановка и половинчасово боксуване в коловоз пред вратата на болницата. Беше нереално – те раждат, а аз съм на 3 метра от тях и не мога да вляза. Плачеше ми се, знаех, че процесът се развива неочаквано бързо.

Заварих Елена в силни контракции, все така бореща се с мисълта, че ражда. По звуците й се ориентирах, че процесът е вече необратим и доста напреднал. Предложих й топлина. Тя искаше. Най-удачно се оказа в банята с гореща струя в ниското на корема. Не спирах да й повтарям, да се отпуска, да си представя как се разширява, как бебето пътува към нея. Исках да приеме мисълта, че ТО се случва. Опитвах да масажирам кръста, колкото и тясно да беше. Тогава се случи нещо много вълнуващо – усетих бебето (през гърба!)! Движеше се силно, мощно, инстинктивно! Раждаше се и помагаше на майка си! Възхитих се на мъдростта на природата, въплатена в това пътуващо към нас създание. Те се справяха прекрасно. Споделих с Елена.

Мехурът се спука под душа. Беше около 16.40ч. Междувременно лекарката се беше върнала в боницата. Поиска да направи преглед. Елена се съгласи. 10 см! Това е почти рекорд за първо раждане!

Насочиха ни към родилна зала. Екипът настояваше за раждане по гръб и дирижирани напъни, очевидно в разрез с желанията и комфорта на Елена. Обстановката беше доста напрегната. Позволиха й да се обърне за малко на 4 крака, но после настояваха отново да легне и да напъва. Объркващо беше, че инструкциите пристигаха от различни места, една връз друга, така че реших, че ще е най-добре да  „превеждам” на Елена какво имат предвид и да я окуражавам. Казвах й, че е накрая и, че виждам  дъщеря й.

Тя се роди в 17.40ч. С тройно увите пъпна връв, силна, здрава, съвършена!

За мен това раждане ще бъде незабравимо, не само защото беше първото ми като дула, а защото ми показа на какво са способни майката и нейното бебе. Елена и Сияна следваха мощните инстинкти, диктувани от мъдростта на майката природа, телата им вършеха всичко, по най-правилният начин. Удивителен беше как Елена се справяше, въпреки, че „задачата“ й беше допълнително усложнена от комплицираната ситуация, която не й позволяваше да последва нуждите на тялото си и да се отнесе в дълбокото на себе си. Може би липсата на друга възможност организира така психиката й, че да успее да влиза в себе си; да работи в синхрон с бебето си и едновременно с това да е ТАМ за нуждите на екипа. Какво самообладание!

След раждането на плацентата трябваше да оставим Елена, за да я зашият. Сега бях дулата на Сияна и татко й. Показах му как да я гушка уверено, говорехме й много за мама, за света, за това колко е красива и силна. Тя беше много общително и любопитно новородено. Знаех, че ни разбира. След известно време стана нетърпелива за мама и ни го показа с категоричен и учудващо професионален сукателен рефлекс.

Най- после дойде и мама! Сега бяха завършени. Сложихме бебето на гърдата, поговорихме и когато се уверих, че са спокойни и няма нищо, което да ги тревожи на този етап беше време да ги оставя...

Това е историята за раждането на сияйното момиче, което се роди за 2 часа и 2 дни по-късно получи и името си – Сияна!

Аз бях там :)