Търсейки най-доброто начало на моя разказ, реших да започна с думите на един приятел, който малко повече от месец преди мен беше присъствал на раждането на втория си син. Разказвайки за това събитие, той засегна и въпроса на много мъже, а сигурно и на много жени, трябва ли бащата да присъства на раждането на детето си. Впечатли ме отговорът му, който ми се стори колкото простичък, толкова и естествен: «Да не присъствам на раждането на детето си е все едно да не отида на сватбата си.»

Осъзнах, че това е и моето отношение към ситуацията. За мен никога не е стоял въпросът «дали да присъствам», винаги съм знаел, че моето място е до жена ми и идващото ни дете в този свещен и благословен момент. Мъжът е другата половина в този божествен процес и смятам, че най-малкото и всъщност единственото, което може да направи в помощ на жена си и детето си в този момент е да бъде до тях и да ги подкрепя с думи, присъствие и положителни мисли.
 

И така, преминавам към малко детайли в хронологичен ред. Ще се ориентирам към важните за мъжа неща, защото жена ми сигурно по-добре ще предаде събитието с подробности, които са съществени за майката. Още в първата половина на бременността започнахме да се замисляме за това как ще е най-добре да протече бременността и раждането, какво е важно за жена ми и съотвено за бебето. Решихме, че ще ни е по-спокойно да имаме помощта и на дула, особено за раждането. Избрахме си я навреме преди термина, избрахме и резервна, в случай, че първата е възпрепятствана. Това бяха съответно Боряна и Елена. Вече бяхме се спряли и на лекар по препоръки от познати. Друго важно решение беше къде искаме да протече раждането. След като се запознахме с достатъчно отзиви за различните болници,се спряхме на частна болница “Св. Лазар”, София. В избора ни натежа това, че работят със здравната каса, близо са до дома ни и избраната лекарка, д-р. Дончева също води раждания там. Част от подготовката са и някои дреболии, като полезни неща за болницата за периода преди самото раждане. Бях подготвил в една чанта малко леки закуски за жена ми и за мен, кана за кипване на вода и чай и тази чанта чакаше в готовност 1-2 седмици преди термина. А за сандвичите, които жена ми препоръча да си направя, така и не остана време накрая.  
 

Раждането започва винаги изненадващо, независимо от часа на денонощието. При нас факторът изненада беше леко подсилен от твърде ранния час, 03:30 ч. Както си спях, усетих, че жена ми се размърда, каза “май ми изтекоха водите” и в следващия момент усетих нещо мокро на коляното си. Не се паникьосахме, макар че лекото напрежение, което държи ума ти остър, дойде веднага. Станахме, жена ми се свърза с лекарката и с дулата и се приготвихме с всичко необходимо. Започнахме да наблюдаваме леките контракции. Първо отидохме на преглед в кабинета на лекарката, където се потвърди, че раждането е започнало с 1см разкритие. Оттам се отправихме направо към “Св. Лазар”, където към нас се присъедини и дулата ни Боряна. Часът вече беше около 05:00. Попълнихме с помощта на Боряна всички нужни документи. Настаниха ни в една предродилна стая, която беше първата ми приятна изненада. Оборудвана прекрасно с всичко нужно на една родилка и дулата й в периода преди самото раждане: топки, ортопедични  дюшеци, шалове, окачени за тавана, както и един интересен П-образен стол. В тази стая прекарахме по-голямата част от деня. През цялото време Боряна помагаше на жена ми с напътствия и съвети, предлагаше й различни пози с които да облекчава контракциите, масажираше я. Моето активно съдействие се изразяваше в затопляне на вода за термофорите, приготвяне на чай, както и да напомням на жена ми да диша дълбоко и и да се отпуска максимално по време на контракциите. Галех ръцете й и я масажирах. С Боряна следяхме почти постоянно продължителността и периодите на контракциите. Акушерките също следяха периодично тоновете на бебето и питаха за контракциите. Когато те се засилиха и учестиха, беше станало време да слизаме в родилната зала и часът беше около 16:30. Там настаниха жена ми на родилния стол, който въпреки повдигащата се облегалка не изглеждаше най-удобното място за едно естествено раждане. Раждането протече почти изцяло дирижирано от акушерката. Д-р. Дончева беше също там и беше изключително спокойна и уравновесена. Впечатлен съм и съм благодарен и на двете, че абсолютно се съобразяваха с желанията на жена ми и не направиха нищо против нейната воля, макар и с някои неща те да не бяха съгласни. С Боряна бяхме от двете страни на жена ми, подкрепяхме я с дишането и я окуражавахме, че се справя чудесно. По време на напъните имах чувството, че съпреживявам концентрацията на жена ми. Синът ни се роди в 18:03 ч. Веднага го сложиха на корема на жена ми. Беше мъничък и нежен, да го видя за първи път беше неописуемо вълнуващо и радостно. После отрязаха пъпната връв, аспирираха му устата и нослето и ме попитаха ще остана ли при жена ми или ще дойда с неонатоложката да му клампира пъпчето. Лекарката ми предложи да го поема на ръце и аз да го занеса до съседната зала. Това беше първият контакт със сина ми! Не мога да  опиша чувството ми в онзи момент, но винаги ще помня как ме гледаше в очите този току що дошъл сред нас човек. Неонатоложката също се съобрази с желанието ни да не гокъпят и само го почистиха леко и подсушиха. След като клампираха пъпчето, върнаха сина ни на корема на жена ми и ни оставиха така около 2 часа.
 

След като всичко беше наред и настаниха жена ми и бебето в стаята, помогнах още малко с багаж и преместване и се отправих към дома ни. Когато седнах в колата около 22:30, усетих колко уморен съм всъщност. Но веднага си представих, че моята умора не може да се сравни с тази на жена ми, а и спомена за погледа на сина ми ме ободри веднага.
 

Покланям се пред силата и смелостта на жена ми да роди напълно естествено, без упойка и без други интервенции. Благодарен съм на целия екип на болница “Св. Лазар”, на акушерката Емилия и на д-р Дончева, че бяха търпеливи и се съобразяваха с нашите желания. Благодаря на  дулата ни Боряна за неоценимата помощ преди, по време на и след раждането. Багодаря и на Елена за отзивчивостта и съветите, с които ни помага. Бог да благослови всички вас, помагащи на майките и неоценимия ви труд!
 

Обръщам се към всички бъдещи бащи, които са се замислили и може би се колебаят с пожелание и призив: бъдете силни и любящи и подкрепяйте жените си в този съкровен момент на раждането. Наистина няма как да се опише усещането да си там и да си част от това, което се случва, всеки трябва да го изживее сам.
 

Антон

Разказът на майката можете да прочетете тук.