Милена мисли за раждането като за висша форма на сътворение. Затова е половината от проекта Творителници, чрез който поддържа духа на свободата по време на бременността и раждането във Варна. Милена е това, което на английски наричат birth junkie - погълнала е голяма част от значимите книги за дулството и акушерството, за да бъде от помощ на раждащите жени и техните семейства, без това да й се струва достатъчно.

В тази статия Милена напомня за важните неща във физиологията на едно раждане, които не са се променили дори и в наше време.

Раждаме като първобитните женски – защо?
 

Фейсбук, скайп, смарт телефони, електронни четци, таблети, електроуреди, алармени и системи за видеонаблюдение, които управляваме чрез интернет връзка от телефона си – това е само мили част от технологиите, които се развиха в последните 10-15 години, тези, които навлязоха стабилно в ежедневието ни и го промениха значително. Още неизброимо много технологии се развиха и развиват във всички области на живота и науката с темпо 5-10, а нерядко десетки, пъти по-бързо, отколкото за предните 50-100 години.
 

В този невероятен темп на промени един човешки процес се е запазил същият. Механизмът на раждането в 21 век е такъв, какъвто е бил и в 20-ти, и в 5-ти век, и в 10 век пр.н.е., и преди 3 милиона години, когато нашите предци са тръгнали по еволюционния път към разумния човек. Мозъчният дял и хормоните, които управляват процеса, са същите. Органите и мускулите, които го осъществяват, не са променили начина на функционирането си. Въпреки отитите да се контролира и възпроизведе раждането чрез синтетични заместители на хормоните, чрез машини и процедури, то продължава да бъде един деликатен, фино балансиран процес, който в болшинството от случаите протича оптимално за мама и бебе, когато оставим древните, животинските инстинкти в нас, жените, да вземат връх над разума и когато осигурим спокойствие, уединение и усещане за сигурност за майката (Тук се разглежда раждането при здрава майка, чиято бременност е протекла без проблеми, и здраво бебе).
 

Да разгледаме по отделно „действащите лица“ в постановката „Раждане“.
 

Мозъкът или по-точно тази част от него, която управлява процеса, е по-древната част от мозъчната кора – алокортекс, която отговаря за основните функции на човешкото тяло като дишане, храносмилане, отделяне и емоционалните реакции или иначе казано за базовото му оцеляване. С течение на еволюцията се развива по-новият дял на мозъчната кора, неокортексът, който заема 90% от мозъчната кора. Неокортексът ръководи езика, логичното мислене, социалните умения и т.н. За да протича раждането, е необходимо да го подтиснем и да се отдадем на инстинктите. Това означава да изключим стимулацията на неокортекса, която най-вече се осъществява чрез ярката светлина, разговори и въпроси, усещане, че си наблюдаван или усещане за опасност. Неслучайно голяма част от ражданията се случват през нощта. Освен наличието на естествена тъмнина, инстинктивно знаем, че тогава много по-малко представители на нашия вид са активни, което ни предоставя тишина, уединение, сигурност.
 

Хормоните са следващият много важен участник в нашата постановка. Окситоцин, бета-ендорфини, простагландини, релаксин, мелатонин, адреналин и норадреналин и пролактин са имената на героите, които сформират един сложна и изящно балансирана трупа, която чрез изкусно и деликатно оплетено взаимодействие задейства и подпомага раждането и първият час веднага след него. Водещата роля в трупата заема негово величество Окситоцин. Казвайки обаче „негово величество“, можем бързо да го изпъдим от сцената, защото той е много срамежлив и се плаши от фанфари. Затова е нужно да бъдем внимателни – той има нужда от спокойствие, уединение и сигурност. Често го наричат хормонът на любовта, защото се отделя в пикови нива при сексуална активност, при оргазъм у мъжа и у жената, при раждане и кърмене. Неговият антидот са адреналините, синтетичният му заместител, епидуралната аналгезия.  А, за да  подпомогнем производството му по време на раждане, е необходимо да се отдадем на няколко приятни дейности – страстно целуване, стимулиране на гърдите, правене на любов.  Окситоцинът е причинителят на маточните контракции и важните рефлекси на изпускане/отделяне при репродуктивните процеси – еякулацията при мъжа и съответстващия рефлекс на поемане при женския оргазъм, същинското раждане на бебето и след това на плацентата при раждането и слизането на млякото при кърменето.
 

Пикът на производството му в живота на жената е в периода непосредствено след раждането, когато има ключова роля за осъществяване на влюбването на мама и бебе. Това първично и непоколебимо усещане, че гушкаш най-прекрасното същество на света ни изпълва до краен предел с щастие и ни дава решимост да направим всичко за това същество. Минути и усещания, които помним цял живот...
 

Последният важен актьор в нашата постановка е маточната шийка, този орган, който получава екстензивно внимание по време на първия етап от раждането. Шийката представлява отвърстие на изхода на матката, което по време на бременността стои затворено и задържа съдържимото на матката с тегло от няколко килограма. По тип и начин на функциониране то е сходно с другите отвърстия, или сфинктери, в женската репродуктивна и отделителна система – влагалището, ануса и уретрата. Сфинктерите са пръстеновидни мускулни групи, които през по-голямата част от времето стоят контрахирани, така че изходите на съответните органи, към които принадлежат, да останат затворени. Когато дойде моментът съдържимото в тези органи да премине, сфинктерите следва да се отпуснат и увеличат според размера на преминаващото.
 

Айна Мей Гаскин, която наричат „майката на съвременното акушерство“, идентифицира т.нар. Закон на сфинктерите, който ни помага да разберем „поведението“ на шийката по време на раждане. Знанието, на което се базира Законът на сфинктерите, е дълбоко вкоренено в много традиционни култури и се използва в рамките на помощта, оказвана при раждане. Законът на сфинктерите е набор от емпирично установени особености на функционирането на сфинктерите:
 

1.Отделителните и репродуктивните сфинктери функционират най-добре, когато собственикът им е в уединение и позната и интимна обстановка – например собствената баня, спалня, стая с ключалка, място, където е малко вероятно да бъде обезпокоен.
 

2.Сфинктерите не могат да бъдат отворени по желание и трудно следват заповеди – крещенето и командите за напъване рядко постигат желания ефект, по-скоро са разсейващ фактор за жената. Естествените импулси за напъване са толкова мощни, че няма сила, която да позволи на жената да ги удържи.
 

3.Сфинктерите могат да се затворят внезапно, ако притежателят им бъде стреснат или изплашен – това е част от естественото ни програмиране за оцеляване, вкоренено ни от древността, което се включва при раждането заедно инстинктивното поведение, необходимо за осъществяване на раждането. Първичната реакцията „бий се или бягай“ може да накара майката да прекрати или забави раждането, докато не се озове на по-безопасно място или в по-безопасна компания. В този смисъл присъствието на човек, когото инстинктите на майката възприемат като „хищник“, дори и рационалното й мислене да говори друго, може да върне обратно вече постигнато разкритие или да удължи значително процеса.
 

4.Степента на отпускане на устата, челюстите и гърлото са пряко свързани със способността на шийката, влагалището и ануса да се отворят в максималния си капацитет – „както горе, така и долу“ илюстрира връзката между отпуснатата уста и отварящата се шийка, релаксирано влагалище и перинеум. Айна Мей забелязва стабилната връзка между релаксираните челюсти и липсата на разкъсвания у майката вследствие засилената гъвкавост и пластичност на тъканите на прениума (стига излизането на бебето да не е станало прекалено бързо). Пеене, дълбоките гърлени звуци, мучене, пръхтене с устни, страстно целуване или изговарянето на любящи слова са няколко от начините, които допринасят за отпускане на устата и гърлото.
 

След като разгледахме в близък план главните „актьори“ в постановката Раждане, можем лесно да забележим сходни техни характеристики. Всички те се изявяват най-добре в обстановка на интимност, любов, уединение и сигурност, когато са необезпокоявани и уважавани. Тогава хепи-ендът е наистина такъв и имаме налице удовлетворяващо раждане и щастлива майка, а щастливите майки отглеждат щастливи и спокойни деца. Щастливите и спокойни деца съдават едно по-добро общество.
И в 21 век, векът на технологиите и постоянните промени, раждането протича по същия древен механизъм, по който е протичало преди 3 милиона години – инстинктивно, уязвимо, завладяващо.