Какво означаваше за мен да родя с дула? Откъде да започна?
Извън всяка дефиниция на това каква е ролята на дулите, какво правят и какво не, искам да подчертая,че това не са обикновени жени.
Още при първите срещи с тях прави впечатление невероятната им отдаденост и топлота.Те излъчват толкова много любов и уважение към живота, към жената, към тайнството на раждането,че в тяхно присъствие сякаш се усеща нещо магическо...
С този разказ поднасям своето удивление и искрено уважение към тези жени!
Дулата не е до теб само по време на раждането. През цялата бременност тя е източник на подкрепа и ценна информация. Има много знания за правилното хранене, поддържането на оптимално физическо и психическо здраве.Тя е учител, приятел, а за мен вече и част от семейството ми.
Неведнъж се замислям какъв човек трябва да си, за да стоиш редом с жените през най-интензивното изживяване в живота им, да преминаваш с тях границата на реалността, да галиш косите им в състояние отвъд разума - в един свят, където душата е оголена като струна. Да пристъпваш с тях по ръба на реалността с много любов, безкрайно търпение и всеотдайност.
Дулата е тази, която е там специално за теб. Тя разбира какво чувстваш, какво искаш, от какво се нуждаеш; диша, страда и се радва заедно с теб. Сякаш чрез нейната нежна ласка до мен застанаха всички онези жени от рода ми, за които само съм слушала или едва помня. Всички те бяха с мен и това ми помогна неимоверно!
Моето раждане беше шеметно, бързо и тежко пътуване. Не бях подготвена за такава интензивност на усещанията и въпреки дългомесечната си подготовка за този момент, аз се изгубих в него.Той ме погълна напълно и единствената ми връзка с реалността беше моята дула: присъствието, гласа и докосването й бяха спасителната котва, която ми връщаше разума. Не мога да опиша ефекта, който имаха думите й. Тя ме успокояваше,че всичко се развива чудесно, че бебето ми е добре и идва, че всичко ще свърши съвсем скоро, само още една контракция, още една стъпчица. Имах невероятна нужда от всичко това! Колкото и мил да беше персоналът, неговата работа беше друга и просто нямаше как да покрие емоционалната част от раждането. Според мен, именно емоционалната част има водеща роля за нормалното протичане на процеса и психичното състояние на жената след това.
При мен нещата се развиха в рамките на около 6 часа от първата появила се контракция. Много от желанията в плана ми за раждане бяха спазени, а някои не бяха. Не се осъществи мечтата ми за хармонична и спокойна поява на бебето ми в този свят: без дирижирани напъни и паника. Не успях също така да се свържа с него в най-будните му минути след раждането. Но пък бях спокойна че в този важен момент то е на гърдите на баща си, обгръщано с любов от него и баба му, а не изолирано или заобиколено от непознати и силни светлини. От този момент нататък аз приех спокойно случващото се с мен и знаех,че всичко ще бъде наред! Оставям техническите подробности за разказа на Ива.
Уникални бяха грижите и подкрепата й в седмиците след раждането! Тя не ме остави нито за миг да съжалявам за каквото и да било! Помогна ми със закърмването и грижите за малкия,следеше ежедневно състоянието ми.
Благодаря и на персонала на болница „Св.Лазар” за денонощните грижи и милото отношение - без изключение! За уюта и спокойствието. Най-голямата ми благодарност е специално към д-р Николова - невероятен човек и истински професионалист! Тя е готова да следва мечтите ни, докъдето е възможно и безопасно без да налага ненужни интервенции. Уважението и топлината, с които се отнася към всеки свой пациент ме грабнаха от самото начало! В нейните ръце бих се чувствала сигурна по всяко време!
Душата ми също бе в сигурни ръце - ръцете на моят дула Ива.
Без нея мисля, че щях да се загубя в безкрайна бездна от неизвестност и болка. Тя продължаваше да ме води напред и да ми дава увереността, с която влязох в болницата. Всички знаем колко важно е да бъдеш спокойна и позитивно настроена,за да протекат нещата по най-добрия начин. Бях уверена,че както и да се развият нещата, каквото и да се случи, аз няма да съм сама. Имаше специален човек, който познава сърцето ми и ще се погрижи за мен и детето ми.Връзката с дулата е уникално свързване на много дълбоко ниво с друго човешко същество в момент, в който си без всякаква маска и защита. Моята дула пристъпваше с мен там, където никой друг не би могъл да достигне.Тя беше търпелива, когато аз нямах търпение, силна, когато аз вече не можех.Тя ме съхрани и ме върна.
Обичам те, Ива! Благодаря!!!
Илияна
БГ Дули || © 2011 || Асоциация на Българските Дули - АБД || С подкрепата на "Естествено"