Дула разказ на Елена Кръстева

На 20 юни 2011г. в СБАГ „Св. Лазар” се случи първото естествено раждане след секцио с дула в българска болница. Раждането, 2 години след предишно секцио, протече интензивно, бързо, с минимална лекарска намеса. Малката София се роди 5 минути преди полунощ и беше поставена веднага на майчината гръд.

Планът за раждане

Планът за раждане, който беше предварително уговорен с д-р Николова и с акушерката Емилия Казълова, включваше присъствие на дулата и на бащата, отказ от епидурална упойка и система с окситоцин, възможност за движение по време на раждането, минимум вагинални прегледи и следене на тоновете, свобода на позата при изгонване, незабавно поставяне на голото бебе върху гърдите на майката, изчакване с прекъсването на пъпната връв, изчакване на спонтанното отделяне на плацентата.

В голямата си част този план беше изпълнен. В хода на раждането се наложиха няколко интервенции, като прегледи за разкритието (сведени до два) и проследяване на тоновете (сведени до два пъти за по 5 минути, вместо предложените 10 минути на всеки 20 минути). Втората фаза завърши с диктуване на напъните и раждане в легнала поза, след като предложената клекнала, не беше удобна за майката. Важно е да се отбележи, че майката беше изцяло съгласна с предложените интервенции, за всяка беше учтиво питана или помолена да съдейства.

Как протече раждането

Хриси ми се обади към 7.30 вечерта, казвайки ми че водите текат и че има леки контракции. Предпочиташе да отидем веднага в болницата. Обадих се на акушерката Емилия и се уговорихме, че до един час сме там. Тя също предпочиташе да следи раждането от близо, предвид предишното секцио на Хриси и пренасянето около седмица. Увери ме, че ще бъдем оставени необезпокоявани в стаята. Така и стана. Присъствията бяха дискретни, сведени до минимум. На два пъти дежурният лекар д-р Корсачки дойде, за да прегледа разкритието и да чуе тоновете. Появи се и д-р Николова и окуражи Хриси.  Така премина цялата активната първа фаза и транзицията. Насърчавах Хриси да се движи, опитвах се да облекчавам болките при контракциите й и я окуражавах, че се справя прекрасно и напредва. Имаше определени неща, които й помагаха и това беше добър ориентир за мен. По време на цялото раждане Хриси имаше много точно усещане за това кои неща й помагат, кои може да понесе и кои не иска изобщо. Отказа няколко интервенции (като поставяне на абокат и правене на тоалет), изтърпя други (следене на тоновете легнала); а на мен ми показваше кое й носи облекчение и как мога да й бъда максимално полезна. 

След втория преглед за разкритието акушерката каза, че главата слиза и тръгнахме към родилната зала. Там беше целият екип – д-р Николова, д-р Корсачки, акушерката, а леко встрани - неонатолог и анестезиолог. Всичко се разви доста бързо, в рамките на половин час. Д-р Николова предложи клекнала поза, но не се оказа удобна. Помолиха я да легне и въпреки че първоначално не искаше, бързо се съгласи, тъй като напъните бяха започнали. Емилия я помоли да съдейства, показа й как да диша и как да напъва. Поощряваха я да диша вместо да вика и да напъва силно. Хриси съдействаше изцяло. Главата вече се показваше. Виждах, че й се викаше, всички го виждаха. В един момент д-р Николова я поощри да крещи, ако иска. Аз й повтарях да се отпусне и че съвсем скоро ще гушне Софи. Така и стана – със силния вик на мама Софи се роди. Беше поета веднага от Емилия и поставена голичка върху майчината гръд. Будна и прекрасна, загледа мама спокойно с тъмните си очи. Беше невероятно вълнуващ момент за всички.  

Когато пъпната връв спря да пулсира, таткото беше поканен да я пререже. Акушерката каза, че за нея раждането още не е приключило и изчакваше да се роди плацентата. Позволих си да предложа, да поставим бебето да засуче, тъй като това би ускорило отделянето на плацентата. Хриси го знаеше, бидейки самата тя консултант по кърмене. Целият екип беше съгласен. Софи засука веднага и в рамките на няколко минути плацентата се отдели. Според д-р Николова засукването на бебенцето, докато плацентата не е излязла, се случва за първи път, не само в тяхната болница, но вероятно и в по-широк мащаб.  Радвам се, че погледнаха отворено на моето предложение.

След около 20 минути Софи беше заведена за мерене и повиване, а след това предадена на тати, с когото се гушкаха почти час, докато Хриси остана за наблюдение.    

Моята емоция

Изключително се радвам, че бях част от раждането на Хриси и Софи. Самата аз имам първо секцио и последвало естествено раждане и затова бях много щастлива, че Хриси успя. Благодарна съм й, че ме избра за нейна дула и че сподели с мен толкова съкровено преживяване.

За лекарския екип

Впечатлена съм от синхрона, загрижеността и топлото отношение на лекарския екип.

За първи път работехме заедно и ме впечатли лекотата, с която ми направиха пространство и ме приеха като част от събитието.

Към майката се държаха с уважение, зачитайки избора й, а където се налагаше интервенция, се настояваше авторитетно и любезно.

Впечатлена съм от дискретността на Емилия, която ни осигури сравнително спокойна първа фаза; от сърдечното отношение на д-р Николова и умението й да окуражава; от дискретното присъствие и внимателно отношение на д-р Корсачки, който се запознаваше в процеса с плана на раждане и по тази причина понесе най-много откази от страна на майката.

За бебето

Сигурна съм, че Софи беше най-щастливият участник. Смятам, че прекара доволно първия си половин час на гърдите на мама, топлейки се от мама, изучавайки мама с любопитен и спокоен поглед. Далеч по-приятно от това да бъде отнесена нанякъде, аспирирана (така и не се случи това), къпана, обличана, мерена. А след  това си стоя на ръцете на татко, докато мама пак беше готова да я поеме. Прекрасен Рожден Ден! Да си жива и здрава, Софи.

   Вижте профила на дула Елена