Месец преди чудото, наречено раждане да се случи, бях написала разказ в минало време колко прекрасно е протекло раждането. Често си го препрочитах - това беше моята терапия по позитивно мислене, с която се подготвях за Деня. Освен това си бях измислила няколко формули, които си повтарях като мантри по много пъти на ден - че раждането е радост, че протича леко и че се зябавлявам през цяото време.

С Боряна се запознахме на една среща на дулите през декември. Вече имах добри отзиви за нея от приятелка, така че решението беше почти взето, още преди да се видим. И все пак решаващ беше личният контакт, който никак не ме разочарова - нуждаех се от човек, пълен с позитивизъм и неуморим дух, точно като нея. За бек-ъп си имах не по-малко прекрасната Елена, която пък ми помагаше успоредно с Боряна след това, защото раждането е само началото, а както пишеше в една книга: много жени поставят раждането като планина пред себе си и това им пречи да видят отвъд. А отвъд е обширно поле, за което е по-добре да си имаме подкрепление.

Всичко започна в нощта преди термина, почти както го бях описала в разказа си - изрично бях споменала, че искам мъжът ми да е до мен, когато всичко започне. Само където не се бяхме разбирали всичко да започне с изтичане на водите, но какво пък - поне едното ми “условие” беше спазено. Седнах на тоалетната чиния и в 3:18 звъннах на Боряна, за да й съобщя благата вест. Разбрахе се да си взема душ и след това да се чуя с лекарката ми и после пак с дулата. Вече бях напълно будна под горещия душ, когато, като контрастна ледена струя ме обля мисълта: АЗ РАЖДАМ! Сякаш забравих всички формули и мантри и се разтреперих. Помолих мъжа ми да ми разтвори доза спасителна смес от Баховите есенции, която изпих под душа. Той ми помогна с интимния тоалет, след което също си взе душ, докато аз говорех с лекарката ми. Разбрахме се след около час да отида в кабинета й, за да ме прегледа. Чухме се отново с Боряна и й казах, че ще й се обадя след прегледа.
Приготвихме остатъка от багажа, една електролитна напитка и една смес за раждане от Шуслерови соли, нахранихме котарака и тръгнахме - Бог напред, ние след Него.

Лекарката ме прегледа и установи, че разкритието ми е скромният един сантиметър, но с изтекли води било по-добре да отивам в болницата. И ето ме - аз, която толкова бях чела колко е добре да се изчака в интимната обстановка на дома, докато контракците се засилят, тръгнах към Св. Лазар, напусната от цялата си увереност, трупана в продължение на месеци.

Чух се с Боряна и тя каза, че също тръгва натам. Пристигнахме, сложиха ме на задължителния запис на тонове и ми дадоха куп съгласия, които да чета, в случай, че скучая. Междувременно първите леки контракции се бяха появили. Появи се и Боряна, заедно с нея и мъжа ми спретнахме едно изречение, от рода, че всяка лекарска намеса трябва изрично да ни бъде разяснявана, написахме го в края на всеки документ и с това се приключи.

След записа ни преместиха в предродилната стая, която, както каза Боряна, беше перфектната стая за раждане - имаше фитнес топки, шал-люлка, провесен от тавана, П-образен стол, меки настилки за земята… Донесоха и уреда за измерване на тонове. Оставиха ни тримата, навън се развиделяваше, дъждът спираше, имах слаби контракции през неравномерен период от време и всичко беше наред.

Боряна напълни с гореща вода два терммофора, които много ме облекчаваха по време на контракциите, освен това си говорехме, хапвах по малко и периодично влизах под горещия душ. В един момент навън се появи една огромна дъга и си спомних цитата от Библията: поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Значи всичко щеше да е наред. Освен това мъжът ми ме гледаше - правеше ми чай, напомняше ми да хапвам леки неща, галеше ме, гушкаше ме - какво друго й рябва на една раждаща жена?

До около 13 ч. Разкритието ми не беше напреднало много - 4 см, а аз вече бях изтощена. Тогава Боряна каза нещо много умно - да се обадя на майка ми (която звънеше периодично ту на мен, ту на мъжа ми, а ние не й вдигахме, защото като я знам каква е паника, не исках да си слагам и нейното притеснение на сърцето), защото това явно ме тормозеше и нещата не вървяха. Мъжът ми й звънна и я замота, че сме на прегледи. И ето, чудо, контракциите ставаха все по-силни и чести, масажът, който Боряна ми прилагаше, ме облекчаваше несравнимо много и най-интересното беше, че в часовете йога за бременни винаги ми е било трудно да вокализирам издишванията си, но явно в полеви условия то просто се случваше и много ме облекчаваше.

Към 16:30 бях с пълно разкритие и слязохме към родилна зала. Бяхме си говорили, че бебето просто се издишва, че не трябва дасе напъва… И аз, бидейки с пълно разкритие, си мислех, че просто ще сляза долу и ще го “издишам”.

Уви, акушерката и лекарката имаха други планове. “Хайде, напъвай, все едно акаш. Запек не си ли имала?” Легнала на розовия стол ми се наложи да им обясня, че имам чудесна перисталтика и за 31 години не ми се е налагало да напъвам. На всичкото отгоре ме сложиха легнала, защото съм била изморена. А аз наистина бях и вече не можех много да мисля.

И така, от едната страна бяха лекарите, които ми казваха: напъвай, нищо не правиш и култовото изказване на неонатоложката: “дай им да те срежат, не виждаш ли че детето се мъчи, само да си направила неещо на моя пациент!”, сякаш аз бях там да й доставя пациент, а не да родя сина си. От другата страна бяха мъжът ми и Боряна, които ми казваха, че съм прекрасна и се справям отлично. Усях да си извоювам правото да се разкъсам, вместо да ми направят перинеотомия и в 18:03 Той се появи! Сложиха ми го на корема за малко, изчакаха около 20 секунди за пъпната връв и после мъжът ми имаше честта да отнесе малкия ни джедай при неонатолозите, които да се уверят, че “пациентът” им е добре въпреки моето вироглавие.

Така започна новият ни живот. Благодаря на Бог за дъгата и че беше с нас. Благодаря на мъжа ми, който не спира да ми повтаря колко добре съм се справила и колко магическо е било. Благодаря и на Боряна, от която не чух нищо друго, освен окуражаване и: “тази контракция много ми хареса“. Как да не ти се прииска да имаш още контракции след това?  И че ме окуражаваше за кърменето, когато акушерките ми вменяваха вина, че детето гладувало и да съм му дадяла поне вода.
Беше едно дълго раждане, но не бих го заменила за никое друго.

Милослава

Разказът на таткото можете да прочетете тук.